Безопасност

„Синдром на падащата котка“: те не винаги се приземяват на краката си.

Замисляте ли се , че котките не осъзнават, че живеят на огромна височина?

Височина, в пъти повече от тази на дървото, по което са се катерили, преди да ги приберем от улицата и да им дадем дом. Дом, който крие непознати опасности за тях.

Ние, човеците, сме разумните същества и отговорността за тях е наша.

Дом на осми етаж, например. Или на четвърти. Или на втори. Без значение. Домът ни не е онова познато дърво, по което са се катерили до вчера, а едно съвсем ново място за изучаване от любопитните и симпатично глуповати по природа котки.

Наш ангажимент и отговорност е да направим това ново място БЕЗОПАСНО за тях.

Често се казва, че котките винаги се приземяват на краката си. Те наистина имат сложен рефлекс за изправяне, който естествено се задейства, когато котката пада, позволявайки й да се ориентира, за да „кацне“ на краката си. Въпреки това падането трябва да е достатъчно високо, за да позволи на котката да се усуче, но не прекалено високо, за да причини сериозно нараняване, а краката на котката трябва да могат да поемат удара от падането. При високо падане челюстта често се удря в земята и се счупва, а могат да възникнат и други тежки наранявания. По-възрастните или по-малко подвижни котки също може да не успеят да се оправят навреме.

Защо котките падат от високо?

Все по-често, поради разрастващите се градове и натоварения начин на живот, котките се отглеждат в апартаменти и многоетажни сгради и в много случаи без достъп на открито. С усилена работа, за да се гарантира, че средата на котката е обогатена, тя може да прояви естествено поведение като лов и катерене и да живее щастливо на закрито. Въпреки това, ако прозорците са оставени отворени или котките имат достъп до балкони, те са изложени на риск от падане. Проучванията показват, че по-голямата част от ранените котки са млади котки (много под 1-годишна възраст), вероятно поради неопитност и по-игрив и любопитен характер. Собствениците често съобщават, че котката или котето са си играели с друга котка, ходели по перваза на прозореца или балкона или преследвали птици и пеперуди, когато паднали. Синдромът на летящи котки от високи сгради е по-разпространен през топлите периоди, когато прозорците се оставят отворени, и в градовете, където животът на високи сгради е по-често срещан.

Какви наранявания могат да получат домашните ни любимци?

Както се очаква, колкото по-голяма е височината на падане на котката, толкова по-лоши са нараняванията. Докладваните наранявания включват счупени кости (крайници и стави, както и наранявания на лицето, като фрактури на челюстта), вътрешни разкъсвания, като травма на пикочния мехур и белия дроб, диафрагмата, черепно-мозъчна травма и т.н – все потенциално фатални за вашият домашен любимец. Последните наранявания, макар и невидими отвън, са много сериозни и изискват спешно лечение. Следователно всички котки, за които е известно, че са паднали от високо, трябва да бъдат прегледани от ветеринарен лекар.

Как можем да предотвратим падането?

Разбира се, синдромът може да се избегне напълно, като се предприемат мерки за предотвратяване на достъпа на котка до места, от които тя може да падне. В горещ ден обаче е лесно да оставите отворен прозорец или балконска врата, без да мислите за рисковете.

Именно за това споделяме стъпки за минимизиране на риска от падания:

Как трябва да изглежда една безопасна за котката ви тераса:

И не на последно място, да не забравим за стабилните комарници на прозорци и врати-комарници към тераси. По възможност, на прозорците поставете стационарни, те са най-сигурният вариант, тъй като са най-стабилно закрепени и не могат да бъдат отворени при натиск от котката. Поставете ги на прозорците, които ще отваряте.

Падането от високо може да бъде много сериозно или често фатално за котките. Въпреки това може да се предотврати чрез предприемане на разумни стъпки, така че и човеците, и домашните любимци да могат да се наслаждават на терасата си. Котките могат да се отглеждат щастливо и безопасно в апартаменти и многоетажни сгради, но трябва да гарантираме, че имат достатъчно стимули и възможности за игра.

И ние ще спим спокойно, и те ще скачат и крякат доволни и без риск от излитащите гълъби, бръмбари, мухи и всякакви интересни примамки за преследване.

Обезопасявайки, си спестяваме да видим другарчето, което толкова обичаме, безжизнено. Често, без шанс да оцелее... Или животът му да струва четирицифрена сума, непосилна за нас.

И ако това, приятели, ви се стори сложно, представете си другарчето си паднало от терасата/прозореца, агонизиращо на улицата, ежедневното тичане по лекари, тревогата дали ще оживее и огромните разходи, придружаващи лечението на подобни тежки травми.
Нека бъдем разумни стопани!