В съботния следобед се натъкнахме на видео на коте, нахапано от глутница кучета в кв.Смирненски, което умираше...

Гледката бе потресаващо ужасна, а котко видимо не можеше да мръдне, дишаше максимално учестено от шок и болка. Тръгнахме към него на секундата. Когато пристигнахме, човека, който подале сигнала, вече бе успял да го премести на сянка под храст, но тъй като котко бе силно уплашен и хапеше, не бе могъл да направи повече.

Покрихме го с хавлия и набързо го прибрахме в клетката. В клиниката се установи липса на чувствителност в заден десен крак, три дълбоки разкъсни рани по тялото, охлузвания, а котко бе целия мокър от кръвта, която се стичаше от раните му. За по-голяма беда, рентгеновата снимка показа луксация между 4ти и 5ти гръбначен прешлен. Докато успеем да организираме превоз до София и направим компютърна томография, за изясняване дали гръбначния проблем на котан е поправим хирургически се случи най-лошото...

Котан загуби дълбока чувствителност и в другия си заден крайник. Често това е необратимо състояние и означава, че котан остава парализиран в задницата и до края на живота си ще има нужда от човек, който да му помага с вършенето на нуждите два пъти дневно.

Въпреки всичко, извършихме томографията, за да видим дали операция не би помогнала. За беда, резултатите показаха компресия от всички страни на прешлените, вероятно получена в следствие на размятането и усукването на тялото му, когато е бил захапан от кучетата, а при наличието на загуба на дълбока чувствителност, хирургия би била безмислена.

И така...Калоян остана парализиран.

Дълго мислихме какво е най-доброто, което можем да сторим за него, тъй като осиновяванията на инвалиди в България е трудно, отнема месеци, а понякога и години. Обмисляхме дали да не го пуснем да си отиде, знаейки, че живота му от тук насетне ще премине за неясно дълъг период в тясна клетката в клиниката, защото няма да има дом за него, а това не е живот, а затвор.

Не успяхме да вземем крайно решение. Сърце не ни даде. А Калоян е толкова прекрасен...
След дълго разпитване между колеги, получихме и светлина в тунела за него днес, за осиновяване в Австрия.
Бяхме се зарекли, че няма да задомяваме повече животни зад граница, особено с оглед на инвалидчето ни Ели от преди няколко години, осиновено в Германия, което бе приспано при неясни и съмнителни обстоятелства, въпреки забраната за това по договор.

Но...слагайки на кантар това да живее в клетка с месеци, да приспим Калоян още тук или да му дадем все пак някакъв шанс за нормален живот, макар и на километри от България, решихме да вземем този шанс за него и да го изпратим в Австрия.

До тогава обаче, приятели, Калоян има огромна нужда от вашата подкрепа. В момента той е настанен в Многопрофилна клиника и е на венозни антибиотици, поради завишени левкоцити и разразилата се инфекция вследствие от ухапните рани. Престоят му на ден струва 100лв и е нясно колко дълъг ще бъде там, тъй като има нужда от помощ с изпикаването, а при нас няма условия, нито място за това.

Ние не искаме да се отказваме от него. Моля, не се отказвайте и вие от него. Всичко, което има Калоян в момента е надеждата за подкрепа от добрите човеци, четящи тази статия.

Моля, подкрепете Калоян в битката му за живот и дарете троха надежда за него: