Мнозина от нас, все още живеят с представата, че приютите за животни в страната ни са досущ, като тези, които са видели на екрана в чужбина - огромни по площ, с двор, със собствена клиника и медицински персонал, с отряд за бързо реагиране и телефон за подаване на сигнал за животно в беда, както и персонал на разположение по 24 часа.

Е, съжаляваме, че ще разбием представите ви на пух и прах, но не така стоят нещата в България.

И не, защото не ни се иска да е като "в чужбина", а просто защото всичко е безобразно объркано и вече години наред, не виждаме адекватно подобрение и в частност, държавния апарат, чиято отговорност всъщност са бездомните животни.

И сега ще си кажете... "то всичко защото ни е наред, та с бездомните животни сме тръгнали да се занимаваме!".

И сте прави, в частта, че нищо, свързано с държавното управление не ни е наред. А животните са просто една брънка от това безредие. Но каква е тяхната вина, че са се озовали поради една или друга причина на улицата ? Никаква, приятели. Вината, от една страна е на онези, които все още мислят, че кастрацията, води до осакатяване. Че е намесване в природата. Че са твърде заети, за да се занимават с някакви си животни и предпочитат да гледат собствения си живот, вместо да подадат ръка на живо същество в беда. A oт друга стои безхаберието на контролиращите органи.

Ето и малък пример за целият хаос, от пощата ни, на който е физически невъзможно да откликнем:

Корена на проблема със стотиците хиляди бездомници по улиците ни, идва и от липсата на достатъчно информираност, колко полезна, освен за овладяване на свръхпопулацията, но и в здравословен аспект е кастрацията. Но най-вече, идва от липсата на контрол от страна на държавата - не се следи за задължителната кастрация на домашни и бездомни кучета, както и на котки. Не се контролира и следи нелицензираното развъждане на кучета и котки, както и тяхната безразборна незаконна продажба. Не се контролира и изхвърлянето на домашни любимци, което е забранено със Закон.

Следователно, щом няма глоба - няма проблем да се продължава в същия дух...

Добри сме в оправданията. Щом съседа може да го прави, и аз мога. И за мен е позволено забраненото. И така проблема ни с бездомните животни, не само, че не се подобрява, ами дори се задълбочава.

Липсва самосъзнание и информираност от страна на обществото по отношение на задълженията ни, като собственици на домашни животни-компаньони. А разпоредби и Закони - има. Но кой да ги чете?

Досещате ли се обаче, какво произтича от целия този хаос? Да, това са купищата бездомни животни в беда по улиците, срещу които една огромна част от обществото роптае. Но и пръста не си помръдва, за да направи нещо по въпроса. По хуманния начин, имаме предвид.

И още примери за това от пощата ни:

С годините се появиха не малко съпричастни и небезразлични Човеци-доброволци из цялата страна, които имат доброто желание да направят нещо, за да променят този ужас. И да не виждат умиращо животно на всяка крачка. Да спрат това безсилие, което ни залива - накъдето се обърне човек - животно в тежко състояние или пък завързани в торбичка и изхвърлени най-безмилостно, току-що родени бебета...

Да обаче... в един момент, всички тези спасители се оказват с пръскащи се по шевове домове или т.нар. "приюти", от спасени животни, които ...никой не иска да осинови. Същевременно, ние, "организациите" сме виновни, че нямаме място да приютим котенцето, което сте намерили и спасили от размазване. Така да бъде, нека сме изкупителната жертва.

Но обвиненията няма да разрешат основният проблем на обществото ни, свързан с бездомните животни.

Нека ви разкажем, какво всъщност представляват тези "приюти"?

Те са основани от максимум 3-4 човека, като са се регистрирали в районния Съд, като неправителствена организация.

Тук ни се иска да поясним, това че си НПО, не дава някакви преимущества и не ни предоставя неограничен достъп до митичните еврофондове и милиони левове, за които мнозина говорят, но никой всъщност не е виждал. В тези приюти няма служители, нито човек на разположение 24/7, който да вдига телефон, за да приема "сигнали" за намерени животни в беда. Няма и капацитет да откликне на всеки такъв сигнал, защото само за един ден, са десетки... Средствата не достигат за да покриваме базовите нужди на животните, камо ли за назначение на служители. За това и частните приюти, основани от доброволци не са назначени на трудов договор. За това, не можете да ни се сърдите и упорствате, че ви отказваме. Всъщност - можете, но редно е да приемете, че такива са обстоятелствата в страната ни, и докато не станем единни, за да ги променим, ние сами, по двама по трима доброволци - няма да се справим.

Нужна е цялостна реформа. Тези приюти, които сме създали от няма на къде, се издържат само и единствено от дарения, получени от добри човеци, които подкрепят трудната кауза, а доброволците ги обгрижват съвсем сами, докато едновременно с това ходят и на работа, за да оцеляват в живота, също като всички вас, които четете това.

Нашият мини-приют, включително се самоиздържа. Изключително трудно е да менажираш работа, личен живот и едновременно с това да носиш отговорност за животите на 20-30-50 животни, които си имат своите здравословни проблеми и нужди. И всички да очакват от теб, да поемеш още и още.

Ако вие не можете да се погрижете за едно животно в беда, ние какво да кажем с всички на плещите си? Препълнени сме и не сме само ние. Отдавна. Досущ като балон, препълнен с въздух и приютите са пред спукване от препълване с животни.

Разбираме, че се чувствате безсилни, но разберете ни и нас, че и ние се чувстваме по същият начин, по който и вие, когато намерите животно в беда, само че в пъти повече. Прехвърлянето на отговорност и непрестанни нападки как НПО-тата "никаква не я вършат" няма да решат проблема ни, приятели. Вършим толкова, колкото можем да поемем психически и физически. Каним ви да се присъедините само за ден в това, което правим. И тогава ни споделете, дали мнението ви отново е същото.

А през това време балона ("приют"), препълнен със спасени животни продължава да се раздува. Надяваме се, осъзнавате, че е физически невъзможно всеки спасител да откликне на десетките апели за помощ, които получава ежедневно. Дали поради липса на места, защото малцина осиновяват непородисти животни, дали поради липса на финансов ресурс, защото, често повечето спасени животни продължава да имат нужда от медицинска грижа...не е възможно. И липсата на контрол, за която споменахме по-горе е причината да се получава един омагьосан кръг, в който ние, хората заели се доброволно с тази невъзможна кауза да спасяват в свободното си време, се чувстваме все по-безсилни и обезверени, че някога ужасът ще приключи.

Надяваме се тази статия да хвърли светлина върху някои въпроси, свързани с организациите и свръхпопулацията от бездомни животни в България, както и да промени поне мъничко мирогледа ви по този казус.

За това, приятели, нека си помагаме взаимно - кой с каквото може. Ако видите животно в беда и нито едно НПО не може да откликне на апела ви - не се отказвайте. Можете да се справите и сами с намирането на дом или средства, стига да имате достатъчно желание за това.

И да подаваме сигнали към институциите (Общини, БАБХ, РПУ-та, МЗХ), когато видим нередности, а не да оставаме безучастни. Нужен е натиск, за да накараме системата да заработи. За да намалим ужасяващото страдание из българските улици.